Морски риболов

[spoke]

Попчета - Попчето, наричано още кая във Варненско, е дънна риба, но в зависимост от сезона се намира на различни места, пише интернет сайтът Nariba.com. През зимата попчетата се настаняват в най-дълбоките дупки под камъните в морето. Тези, които са с дълбочина повече от метър, са предпочитани. Попчетата стоят в най-далечният от входа край. Ако морето е спокойно, от време на време, някое попче застава за малко до входа на дупката, за да огледа за храна. При бурно море, попчетата са максимално далече от входа и не се движат.

През пролетта, когато температурата на водата премине 5 градуса, попчетата се раздвижват. През деня стоят на входа на дупките, а късно следобед и надвечер излизат. Когато температурата на водата е 10-12 градуса започва подготовката за хвърлянето на хайвера. Едрите риби излизат към брега. Мъжкарите придобиват сива брачна окраска и стоят върху камъните. Женските са в ямки в пясъка, където си хвърлят хайвера. Когато морето се затопли до 17 градуса попчетата се установяват на полянките по дъното пред камъните. В зависимост от това доколко се посещава дадено място от хора, се определя и минималната дълбочина, на която трябва да се търсят от рибарите. При много посещавани плажове тя е 4,5 - 5 м, а при непосещавани - 1 м. През лятото при температура на морската вода над 20 градус попчетата целодневно правят "слънчеви" бани на малките пясъчни полянки между камъните, съобщава сайтът.

Активността на попчетата, както и повечето риби е намаляла. Те се крият в дупки и малки пещерички. На практика под всеки по-голям камък има по някое попче. Когато камъните са много близко до брега, най-удачно е използването на пръчка с влакно с дължина до 150 мм. Куките са с номера от 7 до 9. Дължината на пръчката е 1 - 1,2 м, с диаметър 5 - 10 мм, обикновено от дърво. Търсят се дупките между камъните и там се забива пръчката, така че върхът й да се показва от водатa. При хващане на попчето пръчката започва да играе и трябва бавно да се извади. За стръв да се използват миди, скариди - белени или не, цаца - солена или прясна, и парче от попче. Използват се няколко такива въдици, като се търсят дупки, в които кълве. Методът е често използван във Варненското езеро в местата на вливане на каналите на ТЕЦ-Варна. Там се лови и на плувка. Влакното и куките за плувка са същите, както и стръвта. Отежнението на риболовната линия е във вид на оливетка и лежи на дъното. Плувката може да е хоризонтална или вертикална, не много голяма. Кълването е ясно изразено. По буните, при слънчево време, също може да се лови риба. Тя се търси близко до буната, в най-дълбоките дупки между преплетените тетраподи. Може да се използва 4,5-6 метров телескоп без водачи. Основното влакно трябва да е 0,30 - 0,35 мм, качествено, за да издържа на триенето по камъните и мидите. Поводът е с дължина 100-130 мм и диаметър 0,18 - 0,25 мм. Куките са с номера 7- 9, като може предварително да се разкалят, за да не се късат или чупят. Оловото е със сферична форма, за да може да се провира между тетраподите и тежи около 20 грама, посочва интернет изданието.

Може да се лови и без пръчка - на волта. Необходимо е 10 м влакно с диаметър 0,5 - 0,7 мм, за да се ползва по-дълго. Оловото е 80 - 90 грама. Влакното се остава натегнато и рибата се самозасича. Куките са две с номера 6-7. Поводите са 0,20 - 0,25 мм с дължина 150 и 80 мм. Използват се по няколко волти.

В открито море се лови с парагади. На въже с диаметър 8 - 10 мм, се вързват куки номер 1 със 150 мм дълги поводи с диаметър 2 - 3 мм от въже. Разстоянието между куките е 1 м. За стръв се използват парченца от солена цаца или атерина. Пускат се от 1000 до 4000 куки за една вечер.

След първото затопляне на морската вода до температура 5 - 6 градуса попчетата са най-активни следобед и надвечер, ако времето и морето да са спокойни. Местата за риболов са по мостове, буни, вълноломи. Когато на буната се лови от страната без камъни и тетраподи, се използват волти с основно влакно 0,30 - 0,35 мм, а тежестта е 50 грама. Влакното се навива на кръстачки, които след хвърлянето на въдицата се оставят натегнати. След кълването кръстачката пада, а попчето се е хванало . Използват се по няколко волти. Стръвта обикновено е парченце цаца. При затопляне на водата до 10 - 15 градуса започват най - успешните дни в риболова. Рибата е навсякъде и кълве интензивно. При мостовете буните и вълноломите се търси на полянките пред камъните по дъното. Лови се с всякакви пръчки и телескопи. Използваните куки са с номера 4 - 7. Тежестите варират от 20 до 50 грама. Поводите са 0,20 мм. Основното влакно е според предпочитанията на риболовеца, но не по-тънко от 0,20 мм. За стръв се използват скариди, земни червеи, парченца риба, миди - сурови, леко сварени или изцедени. Могат да се използват и морски червеи, съветва Nariba.com.

От буните е резултатен и риболовът на плувка. Избират се по-удължени плувки с носимост 2 - 4 грама. Утежнението се групира на 150 - 200 мм от куката, която е номер 7. Основно влакно 0,18 - 0,20 мм и повод 0,15 - 0,18 мм. Стръвта е същата. Кълването е ясно с потапяния и отнасяне на плувката. Ако се забави засичането, попчето се скрива в дупката и ваденето му е трудно и понякога се къса куката. Друг метод, но по-слабо застъпен е с комбайна. Представлява дебела тел, на която са вързани 5 - 10 куки. След зареждането на системата и пускането й във водата, е необходимо на всеки 15 - 20 минути да се проверява и презарежда.

Незабравим риболов се прави с лодка. Независимо дали ще е дървена, или гумена, най-добре е тя да е в комплект с човек, който знае местата на попчетата. Ако няма такъв, трябва наблюдателност. Трябва да се огледа къде в морето има събрани повече от 3 лодки. Най-удачно е закотвянето на 30-40 метра от тях. Ако не клъвне до 10 минути, след като се хвърли въдицата, мястото се сменя.

Използват се спининги с дължина 1,5 - 1,7 м и мек връх. Основното влакно 0,25 - 0,30 мм. Поводите са 100 мм. Най-удачните куки са номера 1 и 1,0, защото рибата не може да ги глътне и лесно се откача. Оловото е 20 - 30 грама, тип бъбрек. Въдицата се пуска отвесно, а кълването е много ясно изразено. Най-честата стръв е скаридата.

Когато морската вода се премине 18 градуса, пролетният устрем на попчето изчезва. По буните, мостовете и вълноломите е успешен риболовът само сутрин от изгрев слънце до 9 часа. През останалата част на деня резултатите са много по-слаби.

Материалите във www.pozvanete.bg са авторски. При цитиране на части от текстове и при използване на цели текстове позоваването е задължително. В новините са използвани информации на БГНЕС и други агенции.
Паламуд- По външни белези паламудът пролича на скумрията. Първата му гръбна перка обаче е много по-дълга. Гърбът е синкав с тъмни успоредни ивици, а коремът-сивкав. Устата е голяма с остри конически зъби. На дължина достига до 85 см, а на тегло-до7 кг.
Паламудът е топлолюбива морска риба. Зимата прекарва в Мраморно море, а на пролет навлиза в Черно море. Половата зрелост настъпва на две, рядко на една година. Изхвърлянето на хайвера става на порции през втората половина на май до началото на август-най-усилено през юни в крайбрежните зони в централната, северозападна и североизточна част на Черно море при температура на водата 18-25 градуса. Яйцата се излюпват за 1.5, 2 денонощия.
Паламудът е голям хищник. Той преследва стадата на хамсията, цацата, скумрията, сафрида и др. Храни се усилено и бързо нараства. В края на първото лято малките имат вече дължина 40--44 см; в края на второто лято-до 56 см, а на 3-годшна възраст-63 см. С увеличаване на възраста нарастването на дължина намалява и се увеличава теглото. При есенните миграции паламудрите се групурат в откритите части на морето. Придвижват се със средна скорост 46 мили на денонощие.

Морски Кефал- Тялото на кефала е продълговато-почти закръглено отпред и леко сплеснато отзад. Покрито с едри люспи, които покриват и главата до носните отвори. Главата е голяма и широка отгоре. Има две гръбни перки, първата от които е с бодилести лъчи. Гърбът е тъмнозелен или стоманеносив с 12 тъмни надлъжни ивици, а коремът сребристобял. В основата на гръдните перки има тъмносиньо петно. На дължина достига до 75 см, а на тегло-до 12 кг.
Кефалът е широко разпространен и се движи на стада. Характерна за него е способността мму да живее както в сладка, така и в осолена до 85 промила вода. Тази му особеност му дава възможност да обитава много басйни-топлите и умерени води на Атлантически, Тихи и Индиййски океан и техните морета. По нашето крайбрежие се среща навсякъде. Половата му зрелост настъпва след втората година. Хвърля хайвера си от юни до септември в открито море или покрай крайбрежието. Хайверът е плаващ. Яйцата се излюпват от два до пет дни в зависимост от температурата. Малките се хранят главно със зоопланктон и органични вещества, а възрастните-с червеи, ракообразни, обраствания по дъното и камъните и др. Установено е, че най-бързо нараства през първата и втората година.

Лефер- Леферът е типичен нощен морски хищник,който гони всичко,което бяга от него и то без умора и без почивка.Дребният лефер се наричат чернокоп.Тези рибки са като пирани,когато се съберат на стада-унищожават 3 пъти повече риба,от колкото изяждат.
Леферът се слави с отличните си вкусови качества сред морските риби.Някои хора твърдят,че е грехота опитен рибар да не нагости свой близък гост с лефер на скара.
Ако старият морски вълк мине метър с друг вид риба,то той не те има за скъп и близък приятел и не си заслужил уважението му.
Той стига до 3кг. като леферите до 500гр. се наричат Чернокопи.
Лови се есента на чепаре от лодка както и на дъно и плувка.

Използвана стръв при ловене на Лефер
Леферът-лови се най-често през есента от началото на месец септември до края на октомври, при по-топла година до средата на ноември.Известни примамки за риболов на лефер са чепаретата с тъмно перо и ламе,с големи морски куки,като често на бидемите се слагат шлаухи или къси гумички от кабелчета,за да се предотврати евентуалното прегризване на бидема и съответно-изпуснатата риба.
Друга "хватка" е риболова на плувка,или по-точно на тапа,като за стръв се закача парченце дребна морска риба,като хамсията,сафрида и цацата,които в естествената среда на лефера са неговата "манджа"!
Има въдичари,които използват монтажи за дънен риболов с крайна тежест,с три и повече големи куки,на които се закача за стръв отново дребна блескаща на светлината рибка.

Почитателите на спининговия риболов не признават друг метод на риболов,освен на изкуствени примамки,най-успешна сред които е блесната клатушка с малка тройка,за предпочитане са дребните бели блесни,имитиращи граца,или цаца.Блесни се използват предимно при замятане от брега-кейове,буни и други удобни,сравнително дълбоки места,в района на които често има наличие на храна.Воденето на блесната за този безпощаден хищник става бързо и енергично,но доста често удар следва непосредствено след падането на блесната във водата и изчакването й да потъне.
В никакъв случай не е добре когато блесната доближи въдичаря без да има удар той да се очайва.Леферът или удря веднага след падането на примамката във водата,или напада след дълго преследване в последния момент.

За риболов от лодка на влачене,предпочитани са средноголемите морски воблери със семпло оцветяване и дълбоко газене,воблерите с удължено тяло са по-добри от тумбестите,понеже наподобяват по-добре цаца и хамсия.
На излет с лодка за лефер блесните и воблерите в последно време биват нападани от новостта в морето-морската сулка.
Храни се със всички видове морска риба, основно сафрид, илария, платерия, заргана и др.
Възможен улов на Лефер.

Зарган- Заргана е пасажна риба, със издължени челюсти. Лови се предимно есента - Септември, Октомври и Ноември на булдо, бомбарда и на плувка.


Използвана стръв при ловене на Зарган
Морски червеи, парченца дребна риба
Възможен улов на Зарган.